..намирам се в лабиринт, трябва да излезна..
..оплетен в себе си, търся нишката за навън..
..дори и да я намеря, следването и пак ще е загадка, като всичко до сега - ребус в ребуса..
..влизал съм толкова много пъти, с толкова много кълбета,все от различни врати..
..реших да скъсам омагьосания кръг, зарязах нишките - те водят само към миналото..
..вървях напред към непознатото и се спъвах във въжета,корди,прежди и канапи - “минавал съм и от тук..”
попитах смеещ се човек “колко е часа?” - засмя се още повече и каза “кой го е грижа?”
попитах плачеща жена “колко е часа?” - заплака още повече и каза “кой го е грижа?”
попитах ядосано момче “колко е часа?” - хвърли камък по мен с думите “кой го е грижа?”
питах слънцето, луната, вятъра и земята, и те май имаха други грижи..(не отговаряли на глупави въпроси)
погледнах прагматичния ми часовник на ръката, той ми каза... закъснял си!
играх на криеница с чувствата си - затварях очи и броях докато те избягат и се скрият, после малко по малко, късче по късче намирах себе си...
.. с парченцата редях пъзел. картината не ми харесваше и го развалях отново и отново с надежда да се получи нещо друго следващия път... но дали съм намерил всички парченца? и дали не сглобявам всъщност парче от по-голям?
брат ми - сатаната, майка - дева мария, баща ми - светия дух, аз - тома неверни..
