изгубил чувствителноста на стъпките си, трябва да внимавам в крачките, да ходя бавно, вперил поглед в земята, да не настъпя нечия черупка на охлюв, чиято единствена грешка е че лази върху земята която сме решили да вкаменим
мразя звука на чупещата се под краката ми неосъзнатост отнемаща живот
човек единствен от живите същества на тази планета, благодарение на ума си който го различава от всичко живо, има възжможноста да се отпусне и да не мисли много за материята, материалното и материалните нужди на живота
защото си ги осигурява много по лесно от което и да е друго живо същество
може да си позволи лукса да не мисли какво ще яде утре, къде ще се скрие от дъжда, снега, студа, градушката или знойната жега
но пак така единствен от всичко живо, като че ли напук - той го прави - тормози се за материалното! никое животно не се пита какво ще яде утре, или къде ще спи - но човека се тревожи за всичко, сляпо невярвайки в себе си, в силата си, в живота..
човека има страх от това някое негово творение да не го погуби
точно това обаче той прави със създателя си, живота, природата, както искате го наречете
анализирайки
анализа
от анализатора
аналитично
анализирайки
анализа
от анализатора
аналитично
анализирайки...
