съ веСт 27 07 2005 - 01:03

съвестта почука на вратата
казах й “почакай малко”
след час погледнах през шпионката - нямаше я
въздъхнах облекчено

на другия ден тя пак почука
пак й казах “почакай малко”
и пак беше изчезнала докато отида до вратата

и пак, и пак, и пак...

така се нижеха дните в затвора ми...

една мисъл не ми даваше мира - “все някога ще трябва да и отворя ако искам да изляза”

на следващия ден тя пак почука...

този път отворих, тя влезе вътре, поговорихме си дълго, все за мен и делата ми
егоистичен разговор, разбирате ме
като свършихме тя се яхна на гърба ми и каза “свободен си, можеш да излезнеш”

и аз излязох навън, така с нея на гърба
видях всички хора яхнати - кой от малка, кой от голяма, кой от средна... все съвести
стана ми малко жал за тези, които наричах престъпници...

така си протичаше живота - с нея на гръб, непрестанно говореща нещо за редности и нередности...

някои хора викаха от килиите си “аз нямам съвест, аз нямам съвест”, опитваха се да си повярват но знаят че утре пак ще почука...

един ден срещнах старец без никой да го язди.
стана ми много весело и обнадеждено. имало спасение значи!
попитах го “дядо, ти да не си светец?”
“о не, чадо...” отвърна той - “аз съм грешник като теб”
“а, че как така?” питах аз, “къде е твоята..”
“о, съвестта ли...” весело отвърна, “уморих се да яздя” каза той но с женски глас, “и слязох да повървя с него, в него...”

Кометари

  1. п.с. не се бях замислял, но се оказва, че на английски “съвест” се превежда “conscience”
    а “съзнание” - “consciousness”, звучи като производна
    интересно :)
    — деНис    27 07 2005 - 01:07    #
  2. На български съвест е производна от вест. Съ - вест. Вест като известие, знание, определеност, минусентропия. Съ на мен ми звучи като една външна добра сила, работеща заедно с нас /като при съдействие, състрадание, съчувствие, съболезнование, съобщност, създаване../. Какво излиза - някой добър външен фактор ни помага да се ориентираме. ОСЪЗНАВА НИ. Тази добра външна сила обаче не може без нашата взаимност. “Съ” показва, че тя зависи и от нас.
    Не съм специалист по Български език, но ми се струва, че неговите корени не са по-плитки от тези на английския. Българското “съ-знание” също е резултат от българската “съ-вест”. Е, забавлявайки се, получих нещо като доказателство на теорема.
    Старата съвест на твоя герой, яздейки го дълго, го е докарала до ОСЪЗНАВАНЕ. Сега може да върви до него. Но без да се отдалечава.
    — Митко    27 07 2005 - 11:02    #
  3. и да не си специалист няма значение, определено обаче можеш да се забавляваш и раждаш истина така! :)

    не знам на кой език корените му са по-плитки, но не съм и търсил отговор на такъв въпрос :) и аз като теб не съм специалист.

    “осъзнава ни” е много добре казано!

    благодаря ти за интересния коментар,за участието и за нещо повече ;)
    — деНис    27 07 2005 - 13:11    #
  4. Понякога съвестта е плод на ненадскочените ни предразсъдъци, които трупайки се по пътя на житейският ни опит, създават една непреодолима психическа бариера и ограничават стремежът ни към израстване-духовно и житейско.
    Мисълта ми е, че не винаги я поощрявам, когато ми почука.
    — phatalna    28 07 2005 - 13:57    #
  5. Сетих се за допълнителен аргумент към доказване на единството между думите СЪВЕСТ и СЪЗНАНИЕ в българския език. По-пряк. Съвест - с/ъ/вест - свест. СВЕСТ. Свест, свяст - чудесна стара българска дума за която освен че означава СЪЗНАНИЕ е е и мярка за положителна оценка на човешката личност. “Свестен човек” казваше дядо ми и имаше предвид, че човека най - вече има съвест. “Свести се”, молим се за човека изпаднал в безсъзнание. “Освестил се”, казваме за човек, прозрял истина. И на края - най -готиното. “ТОЙ ВНАСЯШЕ БОДРОСТ В НАРОДНАТА СВЯСТ” е написал преди стотина години за ЛЕВСКИ в “ЕПОПЕЯТА” великия майстор на българския език ИВАН ВАЗОВ. Май чувам как ШЕКСПИР му ръкопляска.
    — Митко    28 07 2005 - 17:12    #
  6. Съвестта ни гризе ако има защо.Къде,как и кога,няма значение.Тя си е с нас и ние сме с нея.
    Да направим така-с нея съюз.За братски живот.Да внимаваме само да не порастне носът ни много напред...
    — Ганчев    28 07 2005 - 20:01    #
  7. Привет на всички, който опитват да разгадаят,що е съвестта. Според Светото Писание, тя БОЖИЯ ГЛАС в нас, който ни укорява, когато вървим срещу спасението ни. Още се нарича и наш съдник, с когото трябва да се примирим ....и тя е най-добрия ми приятел, винаги ми дава добри съвети,и яко ми се кара, когато бъркам. Тя гони злото от сърцето ми, тя ми дава истинския живот. За нищо на света не бих я заменила, или изоставила. Ако желаете повече инфо за съвестта, напишете в гуглето името и, и ще се просветите. Успех на всички!
    28.08.05
    — Емилия    28 08 2005 - 01:50    #
  8. Да, съвестта е странно нещо, винаги е чиста, ако не я ползваш. Всъщност не е ли Тя проявата на Аза при срещата ни с другите и когато Той се изчерви трябва ни още време за пътя навътре към себе си. Когато не спираме да търсим, когато Аза спре да се изчервява, май сме открили в нея по-верният ориентир. Защо ли е толкоз изчервен света? Май му трябва този ориентир?
    — Панйот    12 10 2005 - 19:20    #
  9. Съвестта е малката Божия искрица, вложена в нас, която по незнаен път ни подсказва кое е добро и кое - не! Съвест - моята най-добра приятелка!
    — Деяна    10 02 2006 - 22:05    #

  10. SAVESTTAE NAI DOBRATA NRAVOU4ITELNA KNIGA.SAVESTTA SLEDVA 4OVEKA KATO SQNKA.AKO LAJA,OSKARBQVAM S TOVA POVE4E SEBE SI,OTKOLKOTO TOZI KOGOTO LAJA…


    — VALQ    11 11 2007 - 13:52    #

  11. това е страхотно! жалко, че не продължава :(
    не те ли гризе съвеста?:)))


    — петя    30 03 2009 - 11:01    #

име

текст
 
e-mail денис чакъров Разговори със себе си - 2005 - 2008