Разговори със себе си

По(л)ети 2 03 2006 - 09:49

Не знам защо, като гледам птиците по дървета и храсталаци, се сещам за поетите?
Кой знае защо, като чета и слушам поети, се сещам за птиците?

Толкова голямо разнообразие! Поети съвсем не липсват, сигурно дори са повече от нужното, ако нужното може да има определение. Дали го оценяват хората?
Дали оценяват птиците и техните песни? Дали забелязват поетите въобще?
Може да е невъзможно да видиш всеки, както е невъзможно да чуеш всяка птица. Всички те си приличат, не е и нужно да си ги виждал до един. Няколко са достатъчно.

Не мога да кажа, че обичам поезия.
Напомня ми на това, че не съм се научил да летя.

Вързал съм се за нещо, не се пускам и не мога да полетя...

Птички и техните песни, обаче, обичам. Те не са хора, не ме навеждат на мисли, че хората могат да летят.

Дори названията им започват с една буква - П като Поет, П като Птица, П като Полет, П като Пролет.
Една лястовица може да не прави пролет, но все от някъде се започва.
Един поет може да запали много поети, а и не само тях, и да промени сезона в душите им.

Всички поети летят.
Някои се издигат с криле към слънцето, други падат стремглаво към асфалта...
Тези, вторите, не могат да живеят без полет - и не го правят, отиват си, но това не ги прави по-малко поети...

Всеки поет преди да се научи да лети е падал. Ако някой учещ се в момента поет чете това, нека не се отчайва като пада. Това е в реда на нещата. Всяко падане те приближава с една крачка към полета.

Поетът, освен да лети, може и да плува, да се носи по течението или срещу него...

Поетът не прави поезията,
поезията прави поета!
Както птицата не прави полета,
полета я прави птица!

Да си поет не е като да си производител - поезията ти може да се стори някому ненужна, безсмислена и безполезна. Може поетът никога да не види печалба от поезията си. Не и материална.

Поезията се излива от поета, това е неговата награда. Поетите може да са много, може да не могат да печелят от поезиятя си, но самата тя, изливайки се чрез тях, си е достатъчно съкровище.
Както птиците, които са много, и песните им може и да не значат нищо, да не са много полезни, както перушината и яйцата на кокошките, но мелодиите им са благодат.

Да си поет не е професия, както не е професия да си птица. За разлика от птиците обаче, човек може да стане поет, ако преди това не е бил, докато птицата се ражда птица.
Поезията на поета може да не е задължително от думи и да се пише.
Тя може да е от цветове и линии и да се рисува,
може да е от звуци и да се свири и пее,
може да е от цифри, или от всякакви предмети,
но най-голямата поезия, която може да сътвори един поет е от дела,
тогава животът му става неговата поезия, песен, творба.

Не е нужно да си поет за да твориш живота си, но ако искаш творението да е красиво - поетът в теб ще ти помогне.