Разговори със себе си

туп-туп 7 11 2000 - 02:00

Туп-туп, туп-туп.
Какво е това?
Туп-туп, туп-туп.
Какъв е този звук?
Туп-туп, туп-туп.
Като че ли ми напомня на нещо...
Туп-туп, туп-туп.
Да! Сетих се! Напомня ми сърцебиене.
Туп-туп, туп-туп.
Но от къде идва?
Туп-туп, туп-туп.
Защо го чувам толкова ясно?
Туп-туп, туп-туп.
Не може да бъде!
Туп-туп, туп-туп.
Не може да съм толкова разсеян...
Туп-туп, туп-туп.
Та това е моето сърце! Опитва се да ми каже нещо, но какво?
Туп-туп, туп-туп.
Може би иска да ме подсети, че съществувам? То е единствената част в мен която все още се бори. Бори се за живота ми, хаби силити си заради мен, отдава се докрай на блогородната си кауза - да ме накара да съм щастлив, радостен от това че още ме има. Харесва ми... Обожавам го, обожавам звука му, ако трябва само заради него ще живея но ще го правя!
Туп-туп, туп-туп.
Но какво е това? Като че ли заглъхва...
Туп-туп, туп-туп.
То не е вечно. Защо?
Туп-туп, туп-туп.
Нима и ти вече ме напускаш?
Туп-туп, туп-туп.
Не ме изоставай, само не ти! Без теб не мога! Наистина не мога!-спомни си колко пъти през живота си беше казвал това, колко пъти въпреки всичките му молби са го напускали и как винаги е откривал, че може и без поредното отказало се от него нещо.
Туп-туп, туп-туп.
Той се замисли... “А какво ако мога и без сърцето си?”-тази натрапчива мисъл не му излизаше от ума.
Туп-туп, туп-туп.
Това беше последния звук който чу...