5 07 2007 - 23:36
вдъхновението е като писмо – спомен, без адрес. винаги можеш да се чудиш твое ли е или от чувствителност си прехванал нещо чуждо?
Разговори със себе си
Кометари
вдъхновението е като писмо – спомен, без адрес. винаги можеш да се чудиш твое ли е или от чувствителност си прехванал нещо чуждо?
вдъхновението ни е нужно , за да влезем на вълната на нещо ‘чуждо’, да го ‘прехванем’ , да го пресътворим и да го направим по-богато уникално и неповторимо..
— ая 1 08 2007 - 14:05 #