18 06 2005 - 14:05

малката но незарастнала драскотина след време се превръща в голяма рана,
защото расте заедно с теб

Кометари

  1. Tazi misal mi haresa!Mnogo si prav.Poniakoga, kogato ni “drasnat” leko nie ne obra6tame vnimanie, no tazi “draskotina” otlegava v nas -podsaznatelno!Mislim,4e sme imunizirani,no v edin moment,kogato niakoj brakne v draskotinata, razbirame,4e tia ne samo ne e zarasnala, no se e prevarnala v rana-goliama!I boli!!!
    — Milena    14 07 2005 - 10:37    #
  2. Mnogo e vqrno tova tvardenie! Trqbva da se polojat griji i za nai-malkata draskotina-na vreme-za6toto sled tova golqma rano trudno zazdavqva!
    — Irina    20 07 2005 - 03:57    #
  3. “Страшно е да се отварят стари рани, капитане,
    и вятър да докосва гола кост...”
    — Апчих!    20 07 2005 - 09:51    #
  4. Времето лекува всяка рана.Но дали то стига, за да зарастне болката от пропиляни дни в лекуване на раните?
    — phatalna    20 07 2005 - 14:28    #
  5. Въпрос на имунитет.
    — рехабилитатор    20 07 2005 - 15:19    #
  6. kazvat “Vremeto lekuva!”. Ne e viarno - vremeto lekuva tam, kydeto bolest niama. Ima li ia, tia stava po-goliama…
    — p.    20 07 2005 - 17:26    #
  7. dobro!
    — hose    20 07 2005 - 19:42    #

име

текст
 
e-mail денис чакъров Разговори със себе си - 2005 - 2008