22 08 2004 - 07:40

не можах да видя нищо голямо в мен докато не срещнах джудже
не видях нищо малко в мен докато не срещнах великан
накрая се запитах не какъв съм, а накъде гледам?

Кометари

  1. mnogo mi haresa tazi misal,moje bi evreme da sprem vse da se sravniavame s niakoi ili s neshto i prosto da izjiveem jivota si po nai-dobria za nas nachin
    — antonia    20 07 2005 - 13:43    #
  2. Според мен човек трябва да има база за сравнение. Ако нямаш как ще разбереш кой си и какъв си?И няма лошо в това да се запиташ накъде гледаш.Гледай!Сравнявай!За да знаеш кой си!
    — Милена    22 07 2005 - 15:49    #
  3. Услужлива психика, а? Да гледаш накъдето ти отърва. Не приятелю, не. Номера е накъдето и да погледнеш, да виждаш това, което търсиш. Нали така започна - “не можах да видя нищо голямо в мен..” Значи още отначалото си искал да видиш нещо голямо в теб, но не си могъл и после си намерил компромиса, и си се примирил с него. Но те наболява малко. Иначе нямаше да пишеш. Последното не е вярно - пишеш за да не ги боли такива, които още не са намерили компромиса. Ти си знаеш.
    — колега    22 07 2005 - 19:02    #
  4. antonia - така сметнах и аз, да спра да се сравнявам

    Милена - със сравнение само можеш да разбереш кой не си, но и това може да е път...

    колега - погрешен анализ приятелю. ако номера е накъдето и да погледнеш, да виждаш това което търсиш - ще виждаш само това което е в главата ти... математика ще вижда математика и в цветето, химика ще вижда химия и в любовта, физика ще вижда радиация и в сльнцето - погледа ти ще е точно обратното на “чист” и децата ще ти се смеят, както се смеят на всички “възрастни”
    ако бях обърнал редовете (защото е без значение кое е казано първо) какво щеше да кажеш? че отначалото съм искал да видя нещо малко в мен? :)))
    въобще може да не съм искал нищо да виждам, защо да търся голямо или малко?
    просто в момента на сравнение разбираш разликата, и може би осъзнаваш че от значение е погледа ти!
    но всеки има право на различно мнение - ти си знаеш също
    — деНис    23 07 2005 - 14:41    #
  5. Ти знаеш, че аз знам, че ти знаеш. Провокирах. Човек е социално същество. Социализацията предполага той да се сравнява. Човек го прави подсъзнателно. Това еволюцията е заложила в него, съдавайки го интелигентен. Прави го и съзнателно. Умението се възпитава в него в процеса на наслагване на културни пластове в индивидуалността му. Процесът е вплетен със стремежа на човека да изяви индивидуалността си - пред другите, над другите, за сметка на другите, а при някои - и за доброто на другите. Не може да стане без сравняване, нали? Говорим за хората, не за Буда или неговите подобни. Изначално е заложено в човека да иска да види в себе си нещото което смята за ценно у другите. Независимо дали е голямо или малко. Когато помъдрее /някои са раждат мъдри, може би си между тях //без ирония//, но аз не съм/, когато натрупа много грешки, започва болезнено да разбира, че не гледа накъдето трябва. Това е “компромиса” - неточно название с неприятен социален привкус, използвано за целта на провокацията. Човек започва да търси чистотата на собствената си същност, от времето преди да я е изцапал. А дали тя и тогава не се е нуждаела от почистване, е съвсем друг въпрос - няма как да разберем без едно друго сравнение. Кой е начина човек да остарее , без да е безвъзвратно възрастен, начина да “не му се смеят децата”? На малцина е дадено по рождение да знаят накъде да гледат. Още по-малко осъзнават това. Твоят герой също не е знаел - ти сам го казваш “накрая се запитах не какъв съм, а накъде гледам”. Както и да обръщаме чудесните редове, това е най-хубавото в тях.
    — Митко    25 07 2005 - 14:55    #
  6. всеки е Буда само дето не всеки го знае
    по пътя има всичко и точно това го прави толкова прекрасен
    сравнението е първата крачка към страданието, ако човек не осъзнава капаните на собствения си ум
    — p.    1 08 2005 - 11:52    #
  7. Няма ум - няма капани.
    — Сталин    1 08 2005 - 14:49    #

име

текст
 
e-mail денис чакъров Разговори със себе си - 2005 - 2008