28 05 2004 - 01:14

един човек си вървял и видял друг с оръфани дрехи,който бил седнал на земята с протегната напред празна длан
погледа на просещия не бил много жив, свеждал главата си надолу
човека си казал “няма да му давам пари, щом плаща с дойстойнството си за тях..” и го отминал.
след няколко дена човека минавал по същия път, и се повторила ситуацията. просещия отново гледал надолу.
тогава човека му казал: “ти не гледаш никого в очите, как очакваш някой да ти даде нещо?”
просещия вдигнал глава и го погледнал.
гледали се мълчаливо известно време.
човека тръгнал по пътя си, а просещия се провикнал към гърба му: “хей, ти нищо не ми даде!”
тогава човека се обърнал и в движение му отвърнал:”напротив,но ти май не забеляза какво!”

Кометари

  1. Не е важно какво си дал.Важното е да се отнасяш с хората така, както искаш те да се отнасят с теб.Бъди човек!!!
    — Милена    26 07 2005 - 09:23    #
  2. Може ли да се проси с достойнство? Да, може. Но мога ли при просия да получа достойнство? Може ли някой друг да ми върне достойнството? Мога ли да дам достойнство на някого? Достойнството, както аз го разбирам, е вътре в човека. То е в отношението му към всичко - славно и безславно, добро и зло, честно и безчестно...
    Е, човека от приказката поне е опитал да върне чуждото достойнство. Не се е получило. А достойно ли го е направил? Направил каквото можал.
    — Митко    29 11 2005 - 19:22    #

име

текст

 
e-mail денис чакъров Разговори със себе си - 2005 - 2008