... знаете ли защо човек е такава проблемация...
живял си той мирно и спокойно със всички зверове на земята
избивали се, дебнели се, ядяли се едни други, хищници и опасности дебнели човека...
един ден той виждайки превъзходството си решил да елиминира трудностите по пътя, да прогресира, да спре да прави излишни усилия нали така?
избил всички опасни зверове, прочистил си пътя, и изведнъж взело че му станало скучно... няма кого да налага с тоягата...
тогава се обърнал срещу собствения си род - той му станал естествения враг... човек има за естествен враг единствено себе си... така взел да се бори със себе си, и се опитва да се елиминира трудноста както със зверовете...
все още не е успял напълно, но нека не подценяваме възможностите му...
разбирам мотива за усъвършенстване, за подобряване на условията на живот, за еволюцията, за развитието, за това действията ни да се правят с по-малко усилия - но нали някъде трябва да спрем? някъде трябва!
излиза наистина че приличаме на паразит, който изтребил всичките си жертви и нямащ от какво да се храни, почнал да паразитира себе си...
[1]
билет
28 03 2006 - 01:46
веднъж се спънах в глупоста си, паднах по лице и открих пред себе си това:
попълних го, изпратих го и зачаках голямата награда.
на следващия ден го бях получил обратно в пощенската си кутия, същия лист с моя почерк.
имаше и бележка на която пишеше “да не се изпраща от собствено име”...
интересно как са разбрали от чие име съм го пратил? което и да напиша...
опитайте вие!
спечелете...
[1]
По(л)ети
2 03 2006 - 10:49
Не знам защо, като гледам птиците по дървета и храсталаци, се сещам за поетите?
Кой знае защо, като чета и слушам поети, се сещам за птиците?
Толкова голямо разнообразие! Поети съвсем не липсват, сигурно дори са повече от нужното, ако нужното може да има определение. Дали го оценяват хората?
Дали оценяват птиците и техните песни? Дали забелязват поетите въобще?
Може да е невъзможно да видиш всеки, както е невъзможно да чуеш всяка птица. Всички те си приличат, не е и нужно да си ги виждал до един. Няколко са достатъчно.
Не мога да кажа, че обичам поезия.
Напомня ми на това, че не съм се научил да летя.
Вързал съм се за нещо, не се пускам и не мога да полетя...
Птички и техните песни, обаче, обичам. Те не са хора, не ме навеждат на мисли, че хората могат да летят.
Дори названията им започват с една буква - П като Поет, П като Птица, П като Полет, П като Пролет.
Една лястовица може да не прави пролет, но все от някъде се започва.
Един поет може да запали много поети, а и не само тях, и да промени сезона в душите им.
Всички поети летят.
Някои се издигат с криле към слънцето, други падат стремглаво към асфалта...
Тези, вторите, не могат да живеят без полет - и не го правят, отиват си, но това не ги прави по-малко поети...
Всеки поет преди да се научи да лети е падал. Ако някой учещ се в момента поет чете това, нека не се отчайва като пада. Това е в реда на нещата. Всяко падане те приближава с една крачка към полета.
Поетът, освен да лети, може и да плува, да се носи по течението или срещу него...
Поетът не прави поезията,
поезията прави поета!
Както птицата не прави полета,
полета я прави птица!
Да си поет не е като да си производител - поезията ти може да се стори някому ненужна, безсмислена и безполезна. Може поетът никога да не види печалба от поезията си. Не и материална.
Поезията се излива от поета, това е неговата награда. Поетите може да са много, може да не могат да печелят от поезиятя си, но самата тя, изливайки се чрез тях, си е достатъчно съкровище.
Както птиците, които са много, и песните им може и да не значат нищо, да не са много полезни, както перушината и яйцата на кокошките, но мелодиите им са благодат.
Да си поет не е професия, както не е професия да си птица. За разлика от птиците обаче, човек може да стане поет, ако преди това не е бил, докато птицата се ражда птица.
Поезията на поета може да не е задължително от думи и да се пише.
Тя може да е от цветове и линии и да се рисува,
може да е от звуци и да се свири и пее,
може да е от цифри, или от всякакви предмети,
но най-голямата поезия, която може да сътвори един поет е от дела,
тогава животът му става неговата поезия, песен, творба.
Не е нужно да си поет за да твориш живота си, но ако искаш творението да е красиво - поетът в теб ще ти помогне.
[1]
тествай силата - и тя ще се увеличи,
тествай ума - и той ще се изостри,
тествай доверието - и то ще се засили,
тествай любовта - и тя ще си замине...
вгледай се в лъжата - и ще я разобличиш,
вгледай се в страха - и ще го надмогнеш,
вгледай се в слабоста - и ще я превърнеш в знание,
вгледай се в любовта - и тя ще си остане любов!
[3]
