8 07 2010 - 01:16
ако любовта е полет – малцина знаят как да се приземят невредими…
за щастие след всяко почупване литваме все по-леки и по-леки, изгубили разни незначителни части от себе си…
ако любовта е полет – малцина знаят как да се приземят невредими…
за щастие след всяко почупване литваме все по-леки и по-леки, изгубили разни незначителни части от себе си…
това, което хората наричат “сигурност”, всъшност е маскиран “дългосрочен риск”.
човек не може да избяга от поемането на рискове, както и от последствията от поемането на рискове.
но има избор как да го направи: краткосрочен/дългосрочен, гъвкав/солиден …
както всяка една дума може да бъде изказана с различен тон,
така и всяко едно действие може да бъде извършено с различно съзнание,
и както интонацията е по-важна от думата, за да разбереш какво човека ти казва,
така и съзнанието е по-важно от действието, за да разбереш какво ти се случва или какво правиш.
а можем ли вместо да съдим човека по делата му, да съдим по съзнанието му?
Преди време гледах Буто танц. Казват че в него артистът изразява вътрешния си свят.
След представлението попитах “Танцът импровизация ли е?”.
Артистът отговори, че има и импровизация, но не е само, има и техника. Не каза нищо за сценарий и репетиция обаче…
И все пак в мен остана въпросът: “вътрешния свят на човек, импровизация ли е? или има сценарий? или и двете?”