Изход 22 10 1998 - 03:07
“Къде е изхода?” Не можеше да спре да се опитва да си отговори.
“Къде е изхода?” Защо е толкова трудно този път, невъзможно трудно...
“Къде е изхода?” Винаги го е имало преди, не може сега да го няма, нали?
“Къде е изхода?” Как може да не го вижда, има чуството че е до него, но го няма...
“Къде е изхода?” Колко време ще издържи без да го намери?
“Къде е надеждата?” Нали заради нея е всичко, нали заради нея живеем, нали?
“Къде е надеждата?” Защо го изостави, или можеби той нея е изоставил?
“Къде е надеждата?” Защо не идва сега, защо не му прости, а той ще може ли да и прости?
“Къде е надеждата?” Винаги го е водила, винаги му е сочила правилния път, дали може да греши изобщо?
“Къде е надеждата?” Къде е единственото нещо в което вяраше?
“Има ли смисъл?” Да търси...
“Има ли смисъл?” Да вярва...
“Има ли смисъл?” Да се опитва...
“Има ли смисъл?” Да прави нещо въобще...
“Има ли смисъл?” Да живее...
“Ето го” ИЗХОД.
Премина през него и се озова в подобна на първата стая.
Вратата зад него се затвори и изчезна, не оставяйки и помен, че е съществувала някога.
Той се огледа.
“Това вече го знам” Но там беше малко по-различно от предната стая.
“Тук като че ли има малко повече светлина...” Той продължи вечното си търсене на изходи от всичко и от всякъде. Беше вглъбен до толкова, че не виждаше как се върти в кръг, в кръг, от които няма ...
Кометари