съ веСт 27 07 2005 - 01:03
съвестта почука на вратата
казах й “почакай малко”
след час погледнах през шпионката - нямаше я
въздъхнах облекчено
на другия ден тя пак почука
пак й казах “почакай малко”
и пак беше изчезнала докато отида до вратата
и пак, и пак, и пак...
така се нижеха дните в затвора ми...
една мисъл не ми даваше мира - “все някога ще трябва да и отворя ако искам да изляза”
на следващия ден тя пак почука...
този път отворих, тя влезе вътре, поговорихме си дълго, все за мен и делата ми
егоистичен разговор, разбирате ме
като свършихме тя се яхна на гърба ми и каза “свободен си, можеш да излезнеш”
и аз излязох навън, така с нея на гърба
видях всички хора яхнати - кой от малка, кой от голяма, кой от средна... все съвести
стана ми малко жал за тези, които наричах престъпници...
така си протичаше живота - с нея на гръб, непрестанно говореща нещо за редности и нередности...
някои хора викаха от килиите си “аз нямам съвест, аз нямам съвест”, опитваха се да си повярват но знаят че утре пак ще почука...
един ден срещнах старец без никой да го язди.
стана ми много весело и обнадеждено. имало спасение значи!
попитах го “дядо, ти да не си светец?”
“о не, чадо...” отвърна той - “аз съм грешник като теб”
“а, че как така?” питах аз, “къде е твоята..”
“о, съвестта ли...” весело отвърна, “уморих се да яздя” каза той но с женски глас, “и слязох да повървя с него, в него...”
