10 09 2006 - 04:10

... опитвам се себе си в теб да спася ...

10 09 2006 - 04:05

и вълка сит,
и агнето цяло,
падарят убит,
а селото мамата си ...

30 04 2006 - 02:35

един приятел, майстор на рамки ми каза веднъж: – никога не се слагай в рамка! ти винаги ще си по-голям от нея! и няма да намериш такава каквато да ти стане...
аз глупакът не го послушах, исках да се покажа, да ме видят, бяха тесни наистина рамките, но търсих и намерих една която ми стана...
с упоритост всичко е възможно. просто трябва да внимаваш за какво си упорит...

30 04 2006 - 02:06

... знаете ли защо човек е такава проблемация...

живял си той мирно и спокойно със всички зверове на земята
избивали се, дебнели се, ядяли се едни други, хищници и опасности дебнели човека...
един ден той виждайки превъзходството си решил да елиминира трудностите по пътя, да прогресира, да спре да прави излишни усилия нали така?
избил всички опасни зверове, прочистил си пътя, и изведнъж взело че му станало скучно... няма кого да налага с тоягата...
тогава се обърнал срещу собствения си род - той му станал естествения враг... човек има за естествен враг единствено себе си... така взел да се бори със себе си, и се опитва да се елиминира трудноста както със зверовете...
все още не е успял напълно, но нека не подценяваме възможностите му...

разбирам мотива за усъвършенстване, за подобряване на условията на живот, за еволюцията, за развитието, за това действията ни да се правят с по-малко усилия - но нали някъде трябва да спрем? някъде трябва!

излиза наистина че приличаме на паразит, който изтребил всичките си жертви и нямащ от какво да се храни, почнал да паразитира себе си...

28 03 2006 - 00:47

отнеси се консуматорски към любовта
и тя ще те изяде...

предишни следващи
e-mail денис чакъров Разговори със себе си - 2005 - 2008