6 07 2007 - 00:36
вдъхновението е като писмо – спомен, без адрес. винаги можеш да се чудиш твое ли е или от чувствителност си прехванал нещо чуждо?
вдъхновението е като писмо – спомен, без адрес. винаги можеш да се чудиш твое ли е или от чувствителност си прехванал нещо чуждо?
ако всеки има собствена истина, тогава какво е значението на думата “лъжа”?
чужда истина?
тревогата е лукс!
животът е прекалено кратък за да мога да си го позволя…
всички сме добри в душите си!
иска ми се света да познаваше повече от тях вместо от защитните ни механизми…
с трима приятели спорехме на дадена тема
всеки имаше гледна точка
стигнахме накрая до заключението, че всеки е прав от собствената си гледна точка
само аз бях грешния – не си бях избрал такава
но въпреки това, грешен или не, стоях отстрани, гледах, и ми беше толкова смешно...
всеки със собственото си становище – противоречиво с останалите – прав за себе си, аз единствен без становище – грешен, ставаше ми толкова абсурдно смешно...
и не ме интересуваше нито правотата, нито грешката, а само смеха... само той ми се стори единствено значим и нищо друго...