Разговори със себе си

стреляй 10 03 2002 - 11:55

Стреляй, стреляй, стреляй – зареди.
Бягай. Скачай. Ляво – дясно. Огледай се – там.
Стреляй, стреляй – зареди.
Втори долу.
Напред. Бързо темпо. Залегни. Изчакай го тоя да свърши.
Да живее адреналина.
Изправи се. Скачай. Напред.
Стреляй, стреляй – зареди.
Трети долу.
Огледай се добре. Бързо напред – на зиг-заг. Върти глава постоянно. Оглеждай всичко с мерника.
Стрелят.
Ах този беше близко. Не спирай. Смело напред. Впускай се през глава.
Стреляй, стреляй – зареди.
Четвърти.
Мърда. В главата – стига се е мъчил. Давай. Бягай. Скачай. Наляво – надясно. Напред. Залегни.
А, това не беше ли шефа?
Стреляй, стреляй – зареди…

туп-туп 7 11 2000 - 02:00

Туп-туп, туп-туп.
Какво е това?
Туп-туп, туп-туп.
Какъв е този звук?
Туп-туп, туп-туп.
Като че ли ми напомня на нещо...
Туп-туп, туп-туп.
Да! Сетих се! Напомня ми сърцебиене.
Туп-туп, туп-туп.
Но от къде идва?
Туп-туп, туп-туп.
Защо го чувам толкова ясно?
Туп-туп, туп-туп.
Не може да бъде!
Туп-туп, туп-туп.
Не може да съм толкова разсеян...
Туп-туп, туп-туп.
Та това е моето сърце! Опитва се да ми каже нещо, но какво?
Туп-туп, туп-туп.
Може би иска да ме подсети, че съществувам? То е единствената част в мен която все още се бори. Бори се за живота ми, хаби силити си заради мен, отдава се докрай на блогородната си кауза - да ме накара да съм щастлив, радостен от това че още ме има. Харесва ми... Обожавам го, обожавам звука му, ако трябва само заради него ще живея но ще го правя!
Туп-туп, туп-туп.
Но какво е това? Като че ли заглъхва...
Туп-туп, туп-туп.
То не е вечно. Защо?
Туп-туп, туп-туп.
Нима и ти вече ме напускаш?
Туп-туп, туп-туп.
Не ме изоставай, само не ти! Без теб не мога! Наистина не мога!-спомни си колко пъти през живота си беше казвал това, колко пъти въпреки всичките му молби са го напускали и как винаги е откривал, че може и без поредното отказало се от него нещо.
Туп-туп, туп-туп.
Той се замисли... “А какво ако мога и без сърцето си?”-тази натрапчива мисъл не му излизаше от ума.
Туп-туп, туп-туп.
Това беше последния звук който чу...

живот 22 04 2000 - 00:18

Първи плач...

Искам! Искам! Искам! Искам! Искам! Искам! Искам! Искам!
Искам! Искам! Искам! Искам! Искам! Искам! Искам! Искам!
Искам! Искам! Искам! Искам! Искам! Искам! Искам! Искам!
Искам! Искам! Искам! Искам! Искам! Искам! Искам! Искам!
Искам! Искам! Искам! Искам! Искам! Искам! Искам! Искам!
Искам! Искам! Искам! Искам! Искам! Искам! Искам! Искам!
Искам! Искам! Искам! Искам! Искам! Искам! Искам! Искам!
Искам! Искам! Искам! Искам! Искам! Искам! Искам! Искам!
Искам! Искам! Искам! Искам! Искам! Искам! Искам! Искам!
Искам! Искам! Искам! Искам! Искам! Искам! Искам! Искам!

Последен дъх...

сън 15 02 1999 - 00:25

... Един ден се събудих без тяло...
Как така? Защо? Какво съм извършил? Къде згреших? Защо точно на мен?
Не, това не бяха въпростие които си зададох.
Не се попитах нищо, не ме интересуваше нищо. Беше толкова чудесно...
Нямах сетива, нямах тегло нямах мисли, нямах страхове, нямах проблеми, нямах живот, само поглед и удивително прекрасна гледка върху която да го спра.
Нямах също и чувства, имах чувствО, само едно, неуписуемо с каквито и да е изразни средства.
Само този който е бил в моето състояние може да знае какво е то.
Не можех да определя добро ли е или лошо, тежко ли е или леко, емоция ли е въобще?
Беше, беше...
Как така? Защо? Какво съм извършил? Къде згреших? Защо точно на мен?
Кой ме събуди?
...

Изход 22 10 1998 - 03:07

“Къде е изхода?” Не можеше да спре да се опитва да си отговори.
“Къде е изхода?” Защо е толкова трудно този път, невъзможно трудно...
“Къде е изхода?” Винаги го е имало преди, не може сега да го няма, нали?
“Къде е изхода?” Как може да не го вижда, има чуството че е до него, но го няма...
“Къде е изхода?” Колко време ще издържи без да го намери?

“Къде е надеждата?” Нали заради нея е всичко, нали заради нея живеем, нали?
“Къде е надеждата?” Защо го изостави, или можеби той нея е изоставил?
“Къде е надеждата?” Защо не идва сега, защо не му прости, а той ще може ли да и прости?
“Къде е надеждата?” Винаги го е водила, винаги му е сочила правилния път, дали може да греши изобщо?
“Къде е надеждата?” Къде е единственото нещо в което вяраше?

“Има ли смисъл?” Да търси...
“Има ли смисъл?” Да вярва...
“Има ли смисъл?” Да се опитва...
“Има ли смисъл?” Да прави нещо въобще...
“Има ли смисъл?” Да живее...

“Ето го” ИЗХОД.

Премина през него и се озова в подобна на първата стая.
Вратата зад него се затвори и изчезна, не оставяйки и помен, че е съществувала някога.
Той се огледа.
“Това вече го знам” Но там беше малко по-различно от предната стая.
“Тук като че ли има малко повече светлина...” Той продължи вечното си търсене на изходи от всичко и от всякъде. Беше вглъбен до толкова, че не виждаше как се върти в кръг, в кръг, от които няма ...