Плач 21 07 2002 - 16:21
Плача.
Вървя си и плача.
Сълзите ми поливат земята.
Плача.
Небето е сиво, натъжено.
Плача.
Вървя си.
Листата по дърветата са пожълтели.
Капят.
Плача.
Дъжда ги е намокрил.
Мирише на чистота, на озон.
Вървя си и плача.
Тъжни акорди звучат в ушите ми.
Целия свят е потънал в меланхолия.
Плача.
Стъпвам като пиян.
Напълно съм отпуснат, липсва напрежение.
Плача.
Коли минават, хора вървят, ученици ме гледат в очите.
Не се срамувам – не отвръщам поглед от тях.
Плача.
Няма ми нищо.
Не ми е натежал проблем в ума.
Няма болка в сърцето.
Плача.
Не съм изгубил човек. Не съм се карал с никой. Не съм претърпял разочарование.
Плача.
Не съм искал нищо. Не са ми отнели нищо. Не съм имал нищо.
Вървя.
Пътя е дълъг. Води към мен.
Това е най-щастливия ми ден.
Аз съм никой.
Плача…
Не беше така.
Било е - с някой друг. Исках да е така, но не беше.
Плаках.
Плаках в дъжда. От болка.
Дъждовните капки се смесваха със сълзите и аз пак не можех да гледам хората в очите.
Бързаха – криеха се.
Аз вървях мокър. Най-много още да се измокря или разболея.
Плаках от мъка.
Сетих се за всичката гнусотия по света, за тази на която съм бил свидетел, и за тази на която не съм, за болката изпитвана от други.
Исках да се пречистя със сълзи.
Исках да мога да приема всичко, цялата тази така споменавана реалност.
Чудех се дали само прокълнатите проглеждат и дали не е блажен слепеца, невиждащ страданието около себе си.
Насилие във всичко.
Плаках защото се мислих за някой.
Това боли.
Исках като ще боли – да боли. Да боли с всичка сила ако трябва, час/два/ден – след това да спре завинаги.
Не може.
Не можеш да вземеш всичко наведнъж. Не можеш да изпиеш реката с две глътки. Плаках ей – така!
Отчаянието ме опияни, по-лошо от какъвто и да е алкохол.
Последиците не са физически.
Плаках, за да забравя – всичко: кой съм, къде съм, какво правя, какво имам, какво нямам.
Плаках, за да забравя какво е това живот.
Плаках за кеф…
А вие?
- Достатъчно за днес.
С мъка спря изливащата се душа.
- А вие докторе, за какво плачите? – каза през сълзи.
— Milena 14 07 2005 - 14:21 #
А друг те е мислел за никой.
И този друг е бил твоят някой, с мисълта за който тъкмо си се родил, но не си успял да оцелееш дълго.
— phatalna 20 07 2005 - 15:04 #
но не днес, майко, за днеска ти плака достатъчно.
Твоят син е порастнал ,не тъжи за него ти.
Човек е станал и плаче, плаче за себе си, че хубав и сам си останал.
— Ганчев 29 07 2005 - 18:55 #
жалко животат ми е една безмислица аз оби4ам вси4ки но те мен не !!! тажното е 4е маката се превраща в пла4 и изведнаж боооом
— петка 31 07 2006 - 21:47 #
Аз пък се питам защо има плач!! Ако е от радост то е рядко,ако е от мъка то искаш да плачеш всеки ден.
— KotarakV4izmi 17 10 2006 - 21:19 #
ох какъв разказ аз направо днеска си поплаках!!!
— кристина 7 04 2007 - 18:58 #
Плачът е израз на страданието на човешката душа ,но и ключът за неговото преодоляване.По-добре е да пролеем хиляди сълзи от болката в нашата душа ,отколкото да се опитаме да я задушим с глухо мълчание!
— Боряна 22 09 2007 - 16:40 #
Плача за мен е израз на емоциите ми. Плача много, плача от радост, плача от мъка, плача от щастие, плача и от …. от какво ли не …а напоследък плача за един човек, когото не мога да имам никога, а безкрайно много обичам…
— Вили 2 11 2008 - 13:19 #
6tom pla4i6 zna4i vsi4ko e nared- ti si vse o6te 4ovek ! spre6 li ,zagubil si se po patia. mnogo e trudno da se otkrie6 .
— diana 6 11 2008 - 01:51 #
pla4at e mnogo krasivo ne5to za6toto razkriva6 svoqta du6a!!!az samata mnogo dori vseki den pla4a!!!
— val4eto 7 01 2009 - 01:53 #
Аз напоследък плача постоянно и си мисля че е време за доктор
— Галина 19 02 2009 - 17:02 #
Нямам думи…..Разбирах всяко едно следващо изречение все повече и повече….Толкова ми е познато това изживяване…и съм го усещала милиони пъти…как е възможно да го обясниш по този начин? …Жестоко …сякаш някой те разбира…И четейки този “Плач” разбирам,че не съм била права за някои свои мисли докато съм плакала….
— Polina 29 01 2010 - 17:47 #